Първият български литературен критик - Нешо Бончев

Българският възрожденец, педагог и преводач, Нешо Бончев, е първият български литературен критик.

Бончев е роден на 2 януари 1839 година  в Панагюрище в занаятчийко семейство.  Рано останал сирак, той учи в родния си град  при видните възрожденски педагози Сава Радулов, Атанас Чолаков и Юрдан Ненов.

През 1855 година Бончев  става помощник учител заедно  с Марин Дринов. От 1855 до 1858 той учителства, като в същото време, по поръка на съгражданина си Васил Чолаков, събира народни умотворения, които изпраща в Москва. С помощта на панагюрската община през есента на 1858 година Бончев заминава за Русия, където три години учи във философския клас на Киевската духовна семинария. След семинарията  той  завършва и  Историко-
Филологическия факултет на Московския университет.

Бончев работи в руската столица като учител по класически езици в Първа московска гимназия и в Лазаревския институт до 1875 г. Междувременно той  става руски поданик. В периода 1869-1873 г. той  се връща в България, търси учителско място, но не намира. Годините 1870-1873 г, обаче,  са време на голям творчески подем и той започва да готви статии за българския печат и превежда от руски език. Събира народни песни и приказки и ги  публикува във вестници и списания.

През периода 1870-1872 година Бончев  публикува своите преводи на „Разбойници“ на Шилер и „Тарас Булба“ на Гогол. През март 1874 година той започва да превежда от старогръци на руски историята на Херодот. Бончев се явява пръв сериозен представител на зараждащата се българска литературна критика.

След основаването на Българското книжовно дружество, неговият председател Марин Дринов привлича Нешо Бончев за сътрудник на органа на дружеството  -  „Периодическо списание“.

През есента на 1874 г. Нешо Бончев заболява от туберкулоза. Писателят заминава на лечение в Ялта, после в Одеса,  но здравето му не се подобрява.

Вестта за Априлското въстание през 1876 година го заварва на легло, но заедно с Райко Жинзифов публикуват сведения от България в руски вестници. Той пише на Дринов: „Защо ме онайде сега болест  -  мислих си много пъти. Народът с радост взима оружието. Всеки припка да помага, а ние лежим.“

През лятото на 1877 г. Нешо Бончев се връща в Москва, здравето му се влошава и на 17 февруари 1878 г.  той умира.

Автор: Тони